Ако подредим какво купуват клиентите ни в детския раздел, на върха от години стои едно и също име — на жена, родена през 1907 г. в шведското градче Вимербю. Астрид Линдгрен започва да пише на 37, след години работа като секретарка в Стокхолм, и до края на живота си през 2002 г. създава герои, които днес съществуват на повече от сто езика. Нейните книги имат рядкото свойство да са еднакво обичани от детето, на което се четат, и от възрастния, който ги чете на глас.
Подбрали сме шест заглавия — всичките налични при нас — които покриват целия ѝ регистър: от чистата комедия до книгата, с която се говори за смъртта. Под всяко — кратко защо си заслужава. Накрая — откъде да започнете според възрастта на детето.
Пипи Дългото чорапче
Историята на самата книга е почти колкото историята в нея. През зимата на 1941 г. седемгодишната дъщеря на Линдгрен, Карин, лежи болна и иска приказка за героиня, чието име измисля на момента: Пипи Дългото чорапче. Линдгрен разказва, после записва; първото издателство отказва ръкописа, а през 1945 г. той печели конкурс и излиза. Останалото е най-превежданата шведска книга изобщо: момиче, което живее само във Вила Вилекула с кон на верандата и куфар жълтици, и е по-силно от всички — включително от възрастните и от правилата им. Осемдесет години по-късно това все още е най-чистата фантазия за свобода, писана за деца. Виж в Bukleo →
Карлсон, който живее на покрива
„Красив, умен и умерено пълен мъж в разцвета на силите си“ — така се представя човечето с перка на гърба, което живее в къщичка на покрива и влиза през прозореца на едно самотно седемгодишно момче. Карлсон е суетен, лаком и винаги невинен — всичко, което детето не бива да бъде, и точно затова всяко дете го обича. В Източна Европа, включително у нас, той е по-известен и от Пипи — поколения израснаха със съветската анимация. Книгата е по-добра: по-смешна, по-тъжна и с още две продължения, които също държим на склад. Виж в Bukleo →
Емил от Льонеберя
Най-смешната ѝ книга. Емил е момче от шведско стопанство, което не е лошо — просто идеите му изпреварват последиците: главата в супника, сестричката на пилона за знаме. След всяка беля го затварят в бараката за дърводелски инструменти, където той дялка по едно дървено човече — и колекцията расте с обезпокоителна скорост. Линдгрен черпи историите от детството на баща си, и затова под комедията има цяла изчезнала селска Швеция. Финалът е тиха поанта за всички родители на немирници: от Емил пораства най-уваженият мъж в околията. Виж в Bukleo →
Братята с лъвски сърца
Другият полюс. Книга, която започва със смъртта на десетгодишния разказвач и брат му — и продължава отвъд, в страната Нангияла, където двамата отново са заедно и където смелостта се оказва нещо, което се прави въпреки страха. При излизането си през 1973 г. книгата скандализира критиката: може ли детска книга да говори така пряко за умирането? Половин век по-късно отговорът е ясен — точно към нея посягат родителите, когато в семейството е влязла загуба. Тъжна, утешителна и изумително красива. За четене заедно, не за оставяне в детската стая. Виж в Bukleo →
Роня, дъщерята на разбойника
Последният ѝ голям роман (1981) и любим на много възрастни читатели. Две враждуващи разбойнически банди делят една крепост, разцепена от мълния; дъщерята на единия главатар и синът на другия отказват да наследят враждата. „Роня“ е книга за порастването и отделянето от родителите, но е и най-хубавата ѝ природна проза — гората тук е герой наравно с хората, през всичките четири сезона. За деца, които вече четат дълги истории, и за четене на глас, което никой в стаята няма да иска да свърши. Виж в Bukleo →
Ние, децата от Шумотевица
Тихата книга. Три двора, шест деца, никакъв злодей и никакъв сюжет — само самото детство: лов на раци, спане в плевнята, пътят до училище. Шумотевица е селцето Бюлербю, списано от собственото детство на Линдгрен в стопанството Нес, и затова всичко в книгата е истинско по начин, който не се имитира. Идеална първа „дебела“ книга за четене на глас на четири-пет години и първа самостоятелна на седем-осем. Виж в Bukleo →
Откъде да започнете
По възраст: на 4–6 години започнете с Шумотевица или Пипи на глас; на 7–9 — Емил и Карлсон, които работят и на глас, и самостоятелно; Роня е за уверени читатели около 9–11. Братята с лъвски сърца няма възраст — има момент: когато е нужна, никоя друга книга не върши нейната работа. А ако шестте не стигнат: Расмус и скитникът, романът, за който през 1958 г. Линдгрен получава медала „Ханс Кристиан Андерсен“ — „малкия Нобел“ на детската литература — също е наличен при нас.
Целият каталог на авторката при нас: всички издания от Астрид Линдгрен.
Книгите на Астрид Линдгрен са преведени на над 100 езика в общ тираж над 165 милиона. От 2002 г. шведската държава връчва в нейна памет наградата ALMA — най-голямото отличие за детска литература в света.
Текст: Редакцията. Публикувано на .
← Към всички текстове
