Преди да стане един от най-четените писатели в света, Фредрик Бакман е колумнист и блогър, който пише кратки текстове под заглавие „Аз съм човек на име Уве“: за дребните неща, които го дразнят. От тези публикации се ражда сприхав вдовец на 59 години, който кара сааб, минава сред съседите за неотстъпчив и труден човек и никак не иска новите съседи да му влизат в живота. „Човек на име Уве“ излиза през 2012 г., а днес книгите на Бакман са продадени в над 18 милиона копия на 46 езика. Ето какво е важно да знаете за него и откъде да започнете.
Кой е Фредрик Бакман
Шведски писател, роден на 2 юни 1981 г. в Стокхолм и израснал в Хелсингбори. Преди романите е журналист и колумнист, а с „Човек на име Уве“ дебютира и като писател. Оттогава книгите му оглавяват класациите в Швеция. Бакман има запазена марка, която читателите разпознават от първата страница: истории за неудобни, самотни или наранени хора, разказани с толкова хумор, че разплакват тъкмо когато не го очаквате. Пише за възрастни, но езикът му е прост и ритмичен, затова и хора, които не четат често, го обикват.
Книгите, които го направиха известен
Ако сте търсили „Човек на име Уве“, вероятно вече знаете историята: Уве е загубил съпругата си Соня преди половин година и току-що е останал без работа, която е вършил повече от трийсет години. Тогава в съседство се нанася младото семейство на бременната Парване, която упорито го въвлича в живота си. Романът стига до класацията на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ година и половина след излизането си и остава там 42 седмици. Шведският филм на Ханес Холм (2015) с Ролф Ласгорд е номиниран за два „Оскара“, а през 2022 г. излиза американската версия „Човек на име Ото“ с Том Ханкс.
Втората му книга, „Баба праща поздрави и се извинява“ (2013), е за седемгодишната Елса, която знае, че е различна от другите деца. Когато баба ѝ умира, Елса постепенно открива миналото ѝ и хората, чиито животи тя е променила. Следват „Брит-Мари беше тук“ (2014) и „Тревожни хора“ (2019), а по двете книги също има екранизации.
Трилогията „Бьорнстад“: в какъв ред да я четете
За много читатели обаче най-силното у Бакман не е „Уве“, а трите романа за едно хокейно градче насред шведските гори. Те са свързана история и се четат задължително по ред: „Бьорнстад“ (2016), „Ние срещу всички“ (2017) и „Победителите“ (2021). Всички са налични при нас.
1. „Бьорнстад“
Бьорнстад е умиращ град, но край езерото свети ледена пързалка и всички вярват, че младежкият отбор по хокей ще го спаси: тимът е на полуфинал и една победа може да върне на града бъдещето му. Точно тогава акт на насилие между двама тийнейджъри разделя общността на два лагера и всеки трябва да избере на кого да повярва. Това не е книга за спорта, а за верността, мълчанието и цената на истината. През 2020 г. по нея е заснет минисериал, излъчен по HBO. Виж в Bukleo →
2. „Ние срещу всички“
Градът се опитва да се съвземе след събитията от първата книга, но съперничеството със съседния Хед и неговия отбор се изостря, а Бакман показва колко лесно е хората да бъдат накарани да се мразят. Още в анотацията е обещано, че някой в Бьорнстад ще умре, преди да бъде вкаран последният гол. По-мрачен и по-политически роман от първия, но със същата топлота към героите. Виж в Bukleo →
3. „Победителите“
Минали са две години от събитията, за които никой в Бьорнстад не иска да мисли. Историята започва с буря и завършва с огън: някой, който дълго е бил далеч, се връща у дома, някой е погребан, а Бьорнстад и Хед трябва да делят все по-оскъдното, което им е останало. Над 700 страници в нашето издание, но и емоционален финал на цялата история. Не я започвайте, ако не сте чели предишните две. Виж в Bukleo →
Най-новият роман: „Моите приятели“
Излязъл през 2025 г., това е самостоятелна история, подходяща и за първа среща с автора. Осемнайсетгодишната Луиса, самоука художничка, израснала в приемни семейства, забелязва три малки фигури в ъгъла на една от най-известните картини в света, фигури, които повечето хора смятат за игра на светлината. Двайсет и пет години по-рано група тийнейджъри намират спасение един в друг. Луиса тръгва да разбере кои са те, а един от тях, Тед, ѝ разказва историята на приятелството им. Роман за силата на изкуството и на приятелствата от детството, с типичната за Бакман смесица от смях и тъга. Виж в Bukleo →
Нещо по-кратко: „Нещата, които синът ми трябва да знае за света“
Ако искате да опознаете Бакман без да се обвързвате с голям роман, започнете оттук. Това не е художествена проза, а сборник с есета (2012), които той пише до малкия си син: за бащинството, за страховете, за детските седалки за кола и за това какъв човек иска да бъде. Самият автор я нарича „дисфункционален наръчник за родители“. Под 200 страници, четат се на едно сядане и са чудесен подарък за млад баща. Виж в Bukleo →
Откъде да започнете
- Обичате дълги, увличащи саги с много герои: „Бьорнстад“, и после цялата трилогия по ред.
- Искате самостоятелен роман: „Моите приятели“.
- Имате само една вечер: „Нещата, които синът ми трябва да знае за света“.
- Харесали сте „Човек на име Уве“ и търсите същото чувство: „Моите приятели“ е най-близо до него по тон, а „Бьорнстад“ ще ви покаже по-сериозното лице на автора.
Едно предупреждение: книгите от трилогията „Бьорнстад“ засягат тежки теми, сред които сексуално насилие. Бакман пише за тях внимателно, но не ги заобикаля.
Още от Бакман и подобни книги
Всички налични в момента заглавия на автора са събрани на страницата Фредрик Бакман. Ако търсите още книги, които читателите ни оценяват високо, разгледайте списъка Любими на читателите: в него са заглавията с поне десет отзива и висока оценка.
Източници: Wikipedia, статии за Фредрик Бакман, „Човек на име Уве“ (роман и филм от 2015 г.), „Човек на име Ото“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Бьорнстад“. Penguin Books UK, авторска справка към „Ние срещу всички“ (продажби и езици). Рецензии в Bookreporter и Publishers Weekly за „Моите приятели“ (2025). SuperSummary за „Победителите“. Официален сайт fredrikbackman.com.
Текст: Редакцията. Публикувано на
← Към всички текстове
