В богатото творчество на Фьодор Михайлович Достоевски особено място заема повестта Бели нощи, където авторът разглежда една от любимите си теми - конфликтът между мечтите и реалността. Главният герой в повестта е романтичен млад мъж, който живее в свят на фантазии. Прекалено затворен, той прекарва времето си в четене, бленуване и самотни разходки из улиците на Санкт Петербург, докато съдбата не го среща с красива непозната, в която се влюбва. Но дали любовта е такава, каквато я описват книгите? "Беше чудна нощ, такава нощ, каквато може да се случи само когато сме млади, любезни читателю. Небето беше такова звездно, толкова светло небе, че като го погледнеш, неволно си задаваш въпроса: нима могат да живеят под такова небе разни сърдити и капризни хора. Това също е млад въпрос, любезни читателю, много млад, но нека господ ви го изпраща по-често в душата!... Говорейки за разни капризни и сърдити господа, не можех да не си припомня и собственото си благонравно поведение през целия този ден. Още от сутринта започна да ме измъчва някаква необичайна тъга. Изведнъж ми се стори, че мене, самотника, всички ме изоставят и всички се отдръпват от мен. То разбира се, всеки има право да попита: кои са тези всички? Защото ето вече осем години, откакто живея в Петербург, и почти нито едно запознанство не съумях да завържа." Из книгата "Велик писател, който изследва мистерията на духовното съществуване." Алберт Айнщайн "Единственият психолог, който ме е научил на нещо." Фридрих Ницше "Никой няма по-големи заслуги за създаването на модерната проза." Джеймс Джойс "Достоевски е преди всичко велик антрополог, изследовател на човешката природа, на нейните дълбини и тайни. Той не е писател реалист, а експериментатор, създател на опитната метафизика на човешката природа." Николай Бердяев
