Всяка книга е писмо, всеки писател е пощальон."Преди време бях чест гост на Радичков. Бе свързано с издаването на последната му книга Смокове в ливадите. Няма да забравя говора му. Елеен говор. Радичков си играеше с думите, както децата - със слънчевите зайчета. Трябваше му стъкълце и слънце. Във всяка негова дума имаше друга. И тя изпълзяваше от нея като змия от ланшната си кожа. С годините и Радичков се смаляваше физически, но изчезваше по-иначе. Не по законите на Природата. Това не бе обичайното телесно изличаване. Той се превръщаше в Слово. И така премина в Отвъдното." Недялко Славов "Всеки творец си има своя по-малък или по-голям хълм. На този хълм творецът се качва, за да разговаря със своя Творец. Понякога литературата е диалог между писателя и публиката, но понякога публиката е само страничен свидетел на разговора между писателя и Бог. И този разговор е толкова дивен, че публиката притихва, занемяла. ... Не е прецизно да се каже, че творчеството на Недялко Славов е белязано от християнството , защото то цялото е християнство. Много автори говорят за християнството и го познават добре, но малцина го живеят. Малцина са онези, които просто не умеят да мислят иначе. И те са солта на европейската култура и цивилизация. ... Разбира се, централно място сред темите в книгата Хълмът на Данов е темата за душата на писателя, за писането като процес и като мистично преживяване. За Недялко Славов висша форма на човешко съществуване е словесността, а словото е логос. Логиката на живота е история на присъствието на логоса в него. Нещата са логични, защото в тях има логос. Без логоса (Словото) битието се превръща в небитие." Иван Стамболов-Сула