Сборникът е посветен на 100-годишнината от рождението на писателя Георги Божинов. "Смок свири на върба, всички жабки той събра..." е стих от стара детска песничка, нещо като бивалици-небивалици, малко нещо като щяло-нещяло, шарени приказки... Повечето разкази не са публикувани в книга, печатани са в литературни списания и алманаси. Писани са в различни периоди - от 1937 година до края на 90-те. В сборника те не са подредени хронологично - хронологията едва ли би подсказала нещо за съзряването на писателя. Писателят сякаш се е родил в един монолитен, завършен вид и никакви литературни или социални повеи и стилове не са успели да го отклонят нанякъде или да променят неговия вкус. А неговият вкус е вкусът на България - на горите ѝ, на селата ѝ, на хората ѝ, на летата и зимите ѝ - малко горчив вкус, но упойващ...