Смешни истории за внуче и куче."Започнах да съчинявам тези истории, когато се разрази пандемията и заживяхме в оскъден свят: къщата ни на село, двора, апартамента в София. Това беше. Вярно, че междувременно Тео придоби и къща на море, но още го усвоява - морето. Не е лесно. Придоби и сестричка, още по-трудна за усвояване. За малко се появиха един селски панаир, една библиотека и един университет. Иначе - сгушени в оскъдния си свят - преживявахме едни и същи преживелици, които никак не приличаха на приключения. Най-обикновени преживелици (Тео не знае, че им казват ежедневие). Затова се наложи да измислям: чудеса, чудовища, динозаври и други животни (основно кучета), говорещи дървета, вещици, магьосници, призраци, съкровища. Станах майстор на превръщането. Вече мога да превръщам всичко във всичко. Мога и да призовавам. Призовах някои любими герои на Тео от филмчетата и книжките: Спондж Боб и Патрик, Дори и Немо, таралежа Соник, жабчето Фридеман, целия Пес патрул. Дори използвах някои съвсем познати приказки, ама ги попреправих. И Тео се научи да преправя. Като няма друго..." Евгения Иванова
