"Всеки век си има своето средновековие" беше казал Станислав Йежи Лец. Нашето - в двадесетия - продължи близо половин век. А самият му край ни се привидя като възраждане. Само не зная дали разбрахме какво точно се възражда... Основната причина да завърша политическите си спомени в края на века, е настъпването на качествено различен период: политическото някак изчезна и се привидя като месианизъм. Появиха се цар, генерал и множество дребни "спасителчета", всеки от които се кълнеше, че "не е като другите". И си ги избирахме. В новия век продължих политическия си живот вече не като участник, а като електорална единица. Обаче напоследък не ми се иска дори да гласувам. Промяната я разбирам като промяна на модела, а не само на хората. Освен това смятам въпроса Какво да се прави? по-важен от въпроса Кой е виновен?. Какво да се прави? не пита никой - нито в този, нито в миналия век. И така си крачим към някаква демокрация, въплътена в заплашително вдигнат юмрук. Крачим си и към следващото възраждане, за което ще пише спомени някой друг..." Евгения Иванова