Анна и Говорещия с лястовици

Краков, 1939 г. Анна Лания е само на седем години, когато немците отвеждат баща й и тя остава сама. Объркана и изплашена, Анна среща на улицата мистериозен мъж – странен, върлинест човек, който „на едното си рамо носи мъдростта, а на другото – опасността“. Когато той призовава върху ръката си красива пъстропера лястовица, за да спре сълзите й, Анна остава като омагьосана. И го последва в неизвестното. Следващите няколко години те пътуват заедно близо до фронтовата линия, като се крият. Това все повече сближава момиченцето и Говорещия с лястовици. Въпреки ужасяващата действителност, която ги заобикаля, възрастният мъж по един очарователно приказен начин помага на Анна да израсне и да избере пътя, по който да върви, като задава въпроси, защото те са „много по-ценни от отговорите, пък и много по-рядко могат да избухнат в лицето ти! Ако продължиш да задаваш въпроси, няма начин да се отклониш от правия път.“ Учи я, че „знанието е хубаво нещо и много важно, защото нещата, които знаем, се превръщат в наши оръдия на действие, а в този свят без наличието на добри оръдия е много трудно да оцелееш...“ И най-важното, че „човешките същества са най-голямата надежда за оцеляване в свят с други човешки същества.“ „Анна и Говорещия с лястовици“ е роман алегория, в който се срещат магическият реализъм и приказката. Това е притча за трудните житейски уроци, но и за невероятните чудни възможности, които винаги се разкриват пред нас.