Баба Яга

"... Върнал се дядото и що да види - вече на мястото на дървената им къщата имало тухлена с кулички, с резбовани прозорци, цялата изрисувана. На стълбите отпред стояла неговата баба, но вече не в стария си окъсан сукман. Тя била в кадифена рокля, пременена върху нея с кожухче с пухчета по краищата. По ръцете си имала златни пръстени, перлен гердан на шията и обута в скъпи червени ботушки. Пред нея се кланяли слуги, а тя ги биела и обиждала. – Здравей, господарке! Доволна ли си вече? - попитал дядото. Бабата го нахокала и го пратила да работи в конюшнята. Минала седмица, втора... Изпратила бабата слуги да ѝ доведат дядото. – Връщай се при рибката, дядо! заповядала важно бабата. – Не искам повече да съм обикновена дворянка. Сега искам да съм независима царица! Изплашил се дядото и започнал да и се моли: – Какви ги приказваш, бабо? Врели - некипели! Нито разбираш нещо от това, нито можеш да говориш и да се държиш пред хората! Ще ти се смее цялото царство." Из книгатаКнижката Баба Яга е част от поредицата Любими детски приказки на издателство Посоки.