Балкански мистификации

„Балканските мистификации“ са със сигурност балкански, защото са разположени някъде между Изтока и Запада – в „дъното на Европа“, както се изразява един от героите. Дали обаче са мистификации, е трудно да се каже, защото съставителката хем ги определя така, хем настоява, че са истински ръкописи, получени от истински хора, чиито имена пази в тайна. Героите са не само балканци. Има и от истинската Европа – например самият Брам Стокър, който разказва истинската история на Дракула, съвсем различна от онази, която преди това е написал. Повечето от героите също са истински: писател, който завижда на Сервантес и затова съчинява „Дон Жуан“; императрица, крал и неколцина султани, заети с битки, но и с галантно ухажване помежду си; обидчив генерал, останал в историята не с подвизите си в защита на отечеството, а заради временното си приятелство с младия Пушкин, чиято повест за Индже войвода мисли за боклук. Накрая се появяват „изгледи от Ориента“, заснети във въстаналата Македония като съвсем истински. Снимал ги е истински кинооператор, предприел (според английските вестници) „рисковани фотографически експедиции в такива неизвестни за цивилизацията места като Борнео и Македония“. Въпросът с истината е наистина труден...