От „Белене“ към свободата - сурово и лично свидетелство за една от най-мрачните тайни на комунизма. „Белене – островът на забравените“ на Недялко Гешев – една от първите книги за концлагера „Белене“, която излиза през 1983 г. и до днес остава един от най-ценните свидетелски разкази за случилото се. В нея Недялко Гешев пише за мотивите на двете си бягства от концлагера: „Не се чувствувах виновен за нищо. Бях жертва на една тирания и не можех да се примиря с мисълта, че ще трябва да престоя цели осем години по лагери и затвори“. „Изживях неописуем потрес, когато научих за изпитанията и страданията, през които са преминали моят баща и неговите другари по нещастие. Осъзнах, че баща ми е запазил в тайна преживяното, за да ни предпази от мъчителните си спомени“, споделя синът на Недялко Гешев – Димитри Гешев – по повод изданието. Написана с непретенциозен и неподправен стил, тази книга е ценна не само като документ, а като епос за една невероятна съдба.„Тази книга е една от първите – ако не и първата – за концлагера „Белене“. Издадена е през 1983 г. в Белгия, в емиграция, и до днес е един от най-ценните свидетелски разкази за концлагера „Белене“. Поради своята младост тогава и устойчивата си психика Недялко Гешев помни и предава много вярно фактите, обстоятелствата, хронологията на събитията. Но книгата е ценна не само като документ. Непретенциозният, неподправен и естествен разказ има качествата на епос не само заради драматичните обстоятелства на концлагера и невероятната съдба на автора си. Недялко Гешев пише за мотивите на двете си бягства от концлагера: „Не се чувствувах виновен за нищо. Бях жертва на една тирания и не можех да се примиря с мисълта, че ще трябва да престоя цели осем години по лагери и затвори“. Борислав Скочев, Борислав Димитров (Пенков) "На мен и на моя брат ни беше известно, че нашият татко е избягал от някакъв лагер и че като беглец е прекосил България от север на юг. Сама по себе си тази история в нашите очи беше подвиг. На нас обаче не ни бяха известни подробности за ужасните условия на живот в лагера „Белене“, защото за тях баща ни пазеше мълчание. Десетилетия по-късно репортажите от мястото предизвикваха у него силно вълнение и се просълзяваше. Прочетох френския превод на книгата вече като възрастен мъж и изживях неописуем потрес, когато научих за изпитанията и страданията, през които са преминали моят баща и неговите другари по нещастие. Осъзнах, че баща ми е запазил в тайна преживяното, за да ни предпази от мъчителните си спомени." Димитри Гешев
