Ако човек умре, но неговите клетки и тъкани продължават да живеят в биологични лаборатории по целия свят, дали душата му се е пренесла на небето, или остава да витае на земята, за да влияе върху живота на хората и да върши чудеса? Този сложен философски въпрос се стоварва като гръм от ясно небе върху необразованите наследници на тъмнокожа жена, починала десетилетия по-рано. Възможно ли е лекари да вземат клетъчна проба от един човек, да поставят клетките му в епруветки, да ги размножат и тези клетки да започнат да се разпространяват неконтролирано по цялото земно кълбо, достигайки общо тегло стотици пъти по-голямо от това на пациента, от когото произхождат? Възможно ли е един тумор да продължи да съществува и след като е убил жената, в която се е образувал - и това да спаси живота на милиони други хора? Звучи като научна фантастика! Научна - да. Но в тази история няма нищо фантастично, защото всичко това се е случило. „Бзсмъртната Хенриета Лакс“ (The Immortal Life of Henrietta Lacks) е най- награждаваната книга за 2010 г. Ребека Склут работи над нея десет години, през които посещава огромен брой болници, учебни заведения, научни лаборатории и провежда хиляди часове интервюта с близки и приятели на Хенриета Лакс, както и с учени, юристи и журналисти.
