Текстът на тази книга е на едно шестнайсет-седемнайсетгодишно момче. Неговото намерение е било още тогава да напише своите житейски мемоари, както ги нарича. Изменчивостта и несигурността на спомена са първият проблем, пред който се изправя, но не единственият. Множество случки и събития ще го отклоняват от намерението му и сами ще се превръщат в спомени. Сюжетът се движи между възможностите на едно разтрогнато и отново намерено приятелство, една несподелена и друга разрушена любов. Действието се развива в кратък отрязък между февруари и юли 1988 г., последната преди една преломна за автора, България и света година. В този смисъл тези „спомени“ представляват документ на времето. *** Из „Чакай и се надявай“ „Множество бележки, натрупани в чекмеджето ми, дневниците ми, моите писма, които, преди да изпратя, старателно преписвам и скътвам своя екземпляр, трупащ документи, както катерица – зимнина: това съм аз в навечерието на своето начинание. Начинание, за което се изискват години, начинание, изложено на риска на моето несигурно съществуване… Може ли подобно начинание да оцелее в собствената си неизвестност, или в това е неговият смисъл, лека-полека да оцелява заедно с мен, аз да оцелея с него, като спасителен пояс, който предвидливо си надявам, като провизии в килера на грижлив стопанин, като бъчви с херинга и лимони, които моряците складират в трюма за предстоящо плаване, в крайна сметка моята екипировка; аз съм безсилен, но добре екипиран.“ *** За автора: Иво Милев (р. 1971) е автор на документалния роман „КБ“ (2011), биографичните книги: „Животът и смъртта на Людмила Живкова“ (2018, 2022), „Тодор Цонев. Художникът в сянка“ (2018), „Илия Бешков. Биография“ (2021), „Владимир Димитров – Майстора. Биография“ (2022), „Алеко Константинов. Das Wunderkind“ (2024) и др.
