Романът „Дъжд“ на Кармен Мишу ни пренася в епохата на Априлското въстание, Освобождението и годините след него. Историческите събития са представени през личните драми на участниците в тях. С особено внимание са отразени преживяванията на протагониста Христо Бобеков и неговото семейство, както и на реални революционни дейци от Габрово, Русе и други градове. Между тях особено ярко са описани образите на Цанко Дюстабанов и Стефан Стамболов. Художествените произведения имат тази особеност, че в тях фактите се представят по особен начин, без навсякъде и задължително да се спазва историческата истина. Кармен Мишу обаче е максимално правдива, когато описва събитията от голямата история и ежедневието на своите герои в онези решителни за съдбата на България времена. – Христо Матанов Това не е роман за Освобождението, нито за патриотизма, свързан с тази епоха. Това е разказ за обикновения човек, докоснат от свещената идея на Освобождението. За неговия житейски път, за ценностите и развитието му. За миналото му, за настоящето, за любовта и омразата. За всичко, което се случва в живота, за онова, което можем да си кажем, но премълчаваме, за раните и равносметките, за хората , които срещаме и които осветяват дните ни, или ни потапят в мрак. Едно бедно селско момче, сирак, е приютено от заможен и известен майстор на аби. Той му дава дом и го научава на занаят. По стечение на обстоятелствата главният герой се запознава и сприятелява с хора, оставили своите имена като участници в Априлското въстание, в бунта на офицерите русофили в Русчук, като строители на Нова България. Това ореол ли е, съдба или тегоба за един обикновен човек? Как се променяме с годините, със загубите и с обичта си. Какво са истинските приятели и докъде може да стигне предаността ни към тях? Дали, когато Христо постигне всичко, за което е мечтал, няма да се окаже, че е загубил много?
