Децата, родителите, играта

Днес все по-често чуваме консервативни възгласи, когато стане дума за възпитание. Те призовават да бъдем строги и да се откажем от прекалената толерантност на поколението, което възпитаваше с помощта на д-р Бенджамин Спок. Истинският проблем всъщност трябва да се търси другаде и да се решава по различен начин: нито потисничеството, нито угаждането на децата им осигуряват човешката връзка, която им е необходима, за да са морални, отговорни и щастливи. Днес махалото се е люшнало от едната крайност – бой за малчуганите, към другата – тяхното разглезване... Ала и в двете положения липсва истински контакт между възрастните и рожбите им. Когато родителят е прекалено строг, той игнорира способността на детето да взима собствени решения; когато пък го глези, игнорира нуждата им да допринасят нещо за семейството като негови пълноценни членове.Решението? За да са способни да се променят в положителна посока, децата трябва първо да почувстват топла връзка с някого и да се изпълнят с увереност, а играта е точно онова, чрез което се изгражда тъй нужната близост.