Династията на Крум

„Великият кан“ (Magnus Kean) – така е останал в историческата памет на унгарците българският владетел Крум. Но не международният му авторитет е причината всички ние да го нареждаме сред най-заслужилите и достойни предводители на българската средновековна държава. За своето относително кратко управление (800/803 – 814) канът постига забележителни успехи. Умел воин, смел реформатор, ловък дипломат, той окончателно извежда България от политическата криза и поставя основите на бъдещия Златен век. Но може би най-важното – Крум дава началото на най-дълго управлявалата династия в нашата история. Династия, от която произлизат владетели като съзидателния Омуртаг, далновидния Борис, войнствения Симеон, подценявания Петър. След 997 г., когато умира последният пряк потомък на Крум – цар Роман, синовете на комит Никола, които според източниците произлизат от същото „царско коляно“, я продължават.