„Жената, която може да изпее в ритъм и телефонния указател“, „черният славей“,„кралицата на суинга”, “първата дама на джаза” – легендарната Ела Фицджералд има много имена. Зад всички тях обаче стои малката Ела от нюйоркския квартал Харлем. 1932 г. Дните на Ела минават в шумни игри по улиците на Харлем и дълги следобеди с песните на Дюк Елингтън, Луис Армстронг и Бинг Крозби. Когато майка ѝ умира внезапно, младото момиче губи почва под краката си. Оставя образованието си настрана, а неин учител стават нюйоркските улици. Смела и непокорна, Ела следва своя ритъм и неведнъж се озовава в поправително училище със строг режим. Момичето попада сред насилници и недоброжелатели, но успява да намери път към свободата. Ела започва да танцува по улиците, за да се прехранва. Ела обаче знае, че е различна. Едва на седемнайсет, младото момиче се изправя пред пълна зала на аматьорската вечер в театър „Аполо“. Бездомна иобута с мъжки обувки, които хлопат на краката ѝ, Ела изоставя репетирана хореография, поема си дъх и се оставя гласът ѝ да я води. В следващите години той я провежда през бордеи, нелегални барове и бляскави соарета. Ела се сблъсква лице в лице с расизма, сексизма и класовото разделение, но остава непоколебима. А гласът ѝ не я напуска до самия край. И винаги остава верен единствено на нея. Дебютният роман на Даян Ричърдс разкрива дългия път към върха на една от най-известните джаз певици на всички времена. Това е история за една мечта, превърнала се в реалност, въпреки турбулентното време и сенките на миналото.
