Един век по-късно автократични лидери отново превземат държава след държава и разпалват кризи, а някои от тях и войни... Путин, Тръмп, Си Дзинпин, Ердоган, Орбан - приликите между тези авторитарни лидери, доближаващи се или мечтаещи да бъдат диктатори, са много повече от разликите между тях. Как се случи така, че за кратък период от време демокрацията по света отново е в отстъпление, а агресията и милитаризмът диктуват световните събития? Гидиън Рахман е свидетел от първо лице на възхода на повечето от тези автократични лидери и бие камбаната в тази толкова нужна и важна книга. В нея той изследва как и защо след началото на новото хилядолетие една след друга столици като Москва, Пекин, Делхи, Бразилия, Будапеща, Анкара, Рияд и дори Вашингтон се оказват превзети отвътре по наглед демократичен път, който обаче отвежда до установяване на власт на лидери със силни диктаторски наклонности. Те са националисти и социални консерватори, които у дома публично се определят като защитници на обикновените хора срещу глобалните елити, а навън се представят като олицетворение на цели нации. И както винаги е било, насърчават създаването на култ към личността си. И най-страшното е, че тези лидери се изкачват до властта не само в традиционно авторитарни общества, но и в сърцата на либералните демокрации. В Епохата на автократите Рахман търси какво е общото в тази антидемократична вълна и разкрива какви са връзките между тези изявени автократи. В своето изследване той посочва общите теми, чрез които те създават своята пропаганда, разсъждава върху глобалните тенденции и до какви крайности могат да доведат те, ако продължават в тази пагубна за света посока. Книгата е част от поредицата Власт и отговорност на издателство Сиела.
