Франце Прешерн - Поезия

За пръв път българските читатели имат възможност да се докоснат до най-ценното име на словенската литературна съкровищница. Излиза поезията на най-големия национелен поет на Словения Франце Прешерн в превод на Людмил Димитров. Роден в далечната 1800 г., Прешерн оставя след себе си майсторски стихове, които засягат теми като отечество, дом, семейство. Задълбочената му поезия е портрет на душата му, в която личат широките познания на античното изкуство и литература, чуват се гласовете на Омир, Петрарка, Данте, Шекспир, Сервантес, всеки стих тупти със собствено сърце. Геният на Словения Францѐ Прешѐрн (1800–1849) е поет, превърнал се в неизменна част от националната идентичност на сънародниците си. Знаков представител на европейския романтизъм, той има важен принос за жанровото разнообразие на направлението: въвежда сонетния венец – негова „запазена марка“ в общославянския канон (доколкото такъв е възможен) и в славянската класика. Прешерн първи в словенската литература споменава нашите земи и пренася читателя по местата, населени с българи: Тракия, Стара планина, Родопите. Въпреки че част от стиховете му са леки и забавни, с времето той категорично получава статус на „висок“ поет – в родината си и извън нея. И колкото и парадоксално да е това, високото у него е тъкмо изборът му да пише на словенски език, все още нормативно и графично установяващ се, но внушаващ усещането за авторитетност и тържественост.ИЗГУБЕНАТА ВЯРА Пак светят твоите очис онези същите лъчи. Страните ти пак в румен цвятпред мен сияещи горят. На устните – смехът познат:когато шепнат и мълчат. Все онзи грациозен бяг;гърдите ти – две преспи сняг. Изящните ръце, нозе –тях времето не ги превзе. А твойта нежност, твоят чарси пазят оня блясък стар. Но нещо силно ми вредида вярвам в теб като преди. Пречистата света искрана любовта, уви, умря. Един-единствен поглед твойуби в мен вяра и покой. Живей нататък век почти,за мене никоя си ти. В сърцето ми-олтар бе свещ,какво си днес? – красива вещ.