"Говори с Нева" е една напълно субективна биография на общите ни въпроси, тревоги, страхове, вълнения и вдъхновения. Между тези корици са събрани четиридесет и три мини кореспонденции: писма от читатели от едната страна и от мен... от същата страна, понеже така и не разбрах къде е "другата". Текстовете излязоха в онлайн седмичника за независима журналистика "Тоест" (toest.bg) от дебютния му брой на 1 февруари 2018 г. до броя от 4 април 2020 г. в рубрика, наречена "Говори с Нева" като закачка с филма на Алмодовар "Говори с нея". Когато "Тоест" организираше бъдещото си съществуване и се приближи с "Хайде да...", аз веднага отговорих "Ами хайде", с уточнението, че ми се занимава с нещо различно от обичайните рецензии, интервюта и пътеписи. Така "учредихме" място за писма и решихме то да е извън злободневието - в него да се говори на спокоен език и да не е самотно. Нямахме представа колко дълго ще ни бъде (и още нямаме). И все пак нещо трайно се случи. Във Великобритания, люлка на рубриките от този тип, техните водещи се наричат Agony Aunt - нещо като "леля за споделяне на душевните терзания". В равносметката на една от "лелите" на "Гардиън" (там те са много и нерядко специализирани в конкретни области) прочетох, че темата, по която е получавала писма най-често, е "възрастен съм и не харесвам майка си". В моята равносметка дотук бих рекла, че най-честата тема при нас е страхът. И сложното ориентиране в житейския пейзаж. Всеки отговор съм подготвяла с дни - с огромно усърдие и удоволствие, и желание да съпреживявам с човека, който ме е заприказвал, въпросите, които го вълнуват. Сега с изненада установявам, че в процеса съм нахвърляла нещо като автобиография. Надеждата ми е тя да отразява и приютява другите и нашето общо време така, както се оказа, че те отразяват и приютяват мен." Нева Мичева