Хората, които сеят в снега

Мариджа тъкмо е разбрала, че не ѝ остава много. Ексцентричната 85-годишна жена, горда представителка на коренния северен народ саами, няма никакво намерение да се съобразява с лошите новини. Единственото, което си поставя за цел, е да скрие състоянието си от своя съпруг Пиера, който сам потъва в мъглата на спомените. В тяхната самобитна култура традицията повелява да се създават големи семейства, за да има кой да се грижи за възрастните. Но двамата са сами. Някога обаче е имало едно дете, което са обичали повече от всичко - Хеайка-Йона, но то им е било отнето. И те не знаят къде е сега... Затова Мариджа се заема с най-важното - да намери кой да се грижи за Пиера тогава, когато нея вече няма да я има. За щастие, тя ще получи безценната помощ на услужливата Сире, която говори от проклетия телефон. Смелата старица е убедена, че порасналият Хеайка-Йона носи униформа. И решението е просто. Трябва да привлече вниманието на колкото се може повече униформени - дори с цената на това да подпали плевнята или да застреля лос... Властите просто не знаят какво предизвикателство ги очаква. Забавна, топла и сладко-тъжна история в духа на книгите на Фредрик Бакман, разказана с красив и лиричен език от наследничка на един от най-колоритните древни народи на Европа - саамите."Мисля, че човек никога не спира да тъгува за мястото, където е домът му. Какъвто и да станеш и където и да се озовеш, сърцето ти има корен." Из книгата