Искрица живот

През очите на Ремарк виждаме ужасът на немските концлагери по време на Втората световна война, но и надеждата, че можем да спасим дори самия живот. 509 е затворник в германски концентрационен лагер. Той отдавна няма име, той е само номер. Един от многото, обречени да работят до смърт. 509 е оцелял вече 10 години, преживял е унижения, глад и мъчения, загубил е приятели и отдавна е спрял да се надява. Докато едно невероятно събитие не му вдъхва искрица живот. Изненадващо, близкият град е бомбардиран от съюзнически самолети. Възможно ли е германците в крайна сметка да губят войната? Възможно ли е все пак да има надежда. 509 решава да направи всичко възможно да оцелее и да се бори. Да окаже съпротива, колкото и тялото му да е слабо, колкото и близо да изглежда смъртта. Есесовците стават все по-жестоки, но и по-невнимателни, по-разтревожени. Някъде там, отвъд ужасите, надеждата разпалва огромен пожар и искрици от него достигат дори до най-отчаяните. Смелите затворници са готови да се съпротивляват. И дори да умрат във войната, ще умрат в борба, както те са решили. За да победи животът.