Избрани и нови стихотворения 1990 - 2020 г. "От картините в поезията ѝ струи мощна и дълбока красота. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Глас на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, омайва и заслепява. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени. Дадена ни е голяма поетеса. Това е дар от небето." Никола Крус, Льо Соар, 29 юни 2019Без адрес Може би ненапразно посади половината си живот на билото, макар че коренището на твоя дом се изтръгва вече от хълма. Стените се напукват и преписват пейзажи с крясъци, умножавайки сподавените ридания на едно тяло, забравило как да обича. Можеш да се взираш дълго в тези пейзажи, докато оглушееш съвсем и лицето ти заприлича на хоросан; а може да преминеш през тях като през дъждовна стена и, освободен от базалтовите корени на дома, да полетиш над заснежените борове, обикнал зимите на този свят отначало. Аксиния Михайлова