Искам да се обадя на майка по телефона. Поезия

Часовник Все едно беше вчера. Все едно ей така,леко да се протегна – и ще пипна с ръкарусичката косица на доброто ми бебе,кака ще ми подвикне: – Къде ходиш бе, дребен?,майка ми ще отиде в село, за да е с татко,нищо, че се познават от съвсем-съвсем кратко,до кобилката Муца баба ми ще застане…аз без малко да падна – баба ми ще ме хванеи ще хукне през времето – да ме гушка и пази.Слънчевият часовник ту се стрелка, ту лази,и така ни посочва, и така ни разделя,че не смогвам с ума си да го схвана и смеля,но не вярвам, че всичко чезне просто така,затова продължавам да протягам ръка.