Където бях и пак ще бъда

Където бях и пак ще бъдаДа ходим боси по камъни редени и между тях тревата да гали ходилата. Да кацне меко над бялото коляно червена пеперуда и да трептиш от гъдел. Да дишаш слънце под есенната круша и да усетиш с нея как крушите едреят. Щурче преде в косата и в ухото. От теб към мен ще скочи над спомена с поточе. Вода сълзи под камъните боси, в зелената мъгла след сенокоса.