Лоръл Лейк е идилично малко градче, в което намирам убежище, когато имам нужда да избягам от Ню Йорк. Но когато пристигам, не ме приемат много приветливо. Посреща ме Фокс Касиди – моят висок, тъмнокос, мускулест съсед, който изсумтява, вместо да ме поздрави. Добре де, може и да съм блъснала колата си в пощенската му кутия при първата ни среща. И може би е трябвало да ми помогне да вляза с взлом, след като ключът ми се счупи в ключалката. Но Фокс можеше и да не е толкова кисел... Дойдох в Лоръл Лейк да избягам от проблемите си, а не да си създавам нови. Ако се замеся с мъж като него, ще се вкарам в огромна беля. Въпреки че е великолепен и не прилича на никого, когото съм срещала... Е, защо да не се позабавлявам, докато съм тук за лятото? Звучи като добра идея... поне докато не стане време да се прибирам у дома. Казват, че каквото се случи край езерото, си остава там. Но не е толкова лесно да си тръгна и да оставя сърцето си тук...
