Карл Маркс и след него

XXI век ни изправя пред идейна и политическа дилема: „край на историята“ (по Фукуяма, т.е. да се приеме, че капитализмът е окончателна даденост) или „край на предисторията“ (по Маркс, т.е. да се очаква, че човечеството ще извърши „скок“ от „царството на необходимостта“ в „царство на свободата“). Авторът предлага троен отговор на този въпрос. Най-напред – чрез анализ на логическата структура на Марксовата теория. След това – исторически, като възпроизвежда аналитично сложната и противоречива научна драма на учението, създадено от Карл Маркс, чрез идейни портрети на ключовите актьори. И най-после – чрез равносметка на научните дискусии, протекли 50, 100 и 150 години след издаването на първия том на „Капиталът“. Перспективата ни изправя пред потребността от диалектическо „снемане“ (aufheben; едновременно преодоляване, запазване и по-нататъшно развитие) на марксизма от по-обща научна теория, своеобразен „постмарксизъм“. Първата крачка в това направление прави А. Богдàнов чрез създадената от него „тектология“ или всеобща организационна наука. Днес се съдържа в предизвикателството на „китайския марксизъм“. На всеки от двата казуса е отделено особено внимание.