Книжарката от площада на билките

За да си книжар, без съмнение трябва да обичаш книгите, но още повече трябва да обичаш хората Натали – парижанка, учителка по литература, и съпругът й Натан, който е архитект, решават да напуснат столицата и да започнат нов етап от живота си. Двамата се преместват в Юзес – перлата на Гар, малък провансалски град на изкуството, прекрасно място с уханни маслинови горички и с древна история. Натали се посвещава на любими занимания, докато не вижда малка табела със сини букви: „Продава се“, окачена на фасадата на книжарницата на Площада на билките. Казва си: Защо да не съм аз? Аз обичам книгите! Обичам всичко в тях – обичам гръбчетата им, хартията, думите върху страниците! Обичам и книжарниците! Защото какво е книжарница – светилище, място, излъчващо светлина и топлина, място, което свързва и сближава. За да си книжар, без съмнение трябва да обичаш книгите, но още повече трябва да обичаш хората. Чувствителна и интелигентна, щедра и съпричастна, Натали се свързва емоционално с хората, които прекрачват прага на книжарницата й. Споделя живота им чрез книгите, които те четат, понякога дори ги изпреварва по пътя им с творбите, които им препоръчва. Превръща се в лечител, който вместо билки или лечебни настойки предлага на своите клиенти подходящите за всеки от тях книги. С мъдрост и такт тя показва пътя на слепеца, подкрепя падналия духом, дарява обич и любов, учи на прошка, подхранва копнежите за свобода, разчита мълчаливите послания, лекува душевните рани. Върху вече отпечатаните страници на книгите Натали пише нови истории – своята и на всеки, който е влязъл в книжарницата и й се е доверил. Защото книжарницата е мястото, където човек споделя и се доверява!