Корени. Числа. Поезия

ДВЕ Двойната сферичност на безкраяСътворението разполовяваБитие и небитие играятиз Вселенскатав дъбрава. Нощта в Деня узряваЖивота във Смъртта покълваСветлината мрака обладаваЕдинното Нищото изпълва Два са полюсите на ЖивотаДвуполово е СътворениетоИграят Злото и Добротокакто думите в стихотворение Затуй Аполон и Артемидаса близнаци на ХармониятаОт тях прозрението идебезсмъртието двойно е Тъмната материя нни наблюдавабди за вселенската симетрияИ в образа на Дао съзерцаваразцъфващото цвете на безветрието Иван Гранитски „Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само за естетически, но и за политически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересьт на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обрыца към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните „корени" у Парменид и Емпедокьл. Количественият принцип на космогонията заменя качествения,телесния.” Иван Маразов