В края на 80-те и началото на 90-те години дойде „краят на комунизма“. И той беше осъден като „престъпен режим“. Новата „истина“, дошла на негово място бе „демокрацията“ („нормалната държава“). От „демокрацията“ се очаквахме само мир и всестранен просперитет. В онзи момент бяхме забравили онова, което знаем – че в античния свят Атинската демокрация е водила постоянни войни. Две години на всеки три Атина е била във война и няма период без война по-дълъг от десет години.И днес виждаме, че макар главната „заплаха за световния мир“ да се разпадна като форма на власт, войните не спряха. И се появи един „нов“ въпрос, стар колкото света: Откъде идва войната, най-голямото зло в историята на човечеството? Явно не само от „злите“ идеологии, а от по-дълбоки извори, които могат много лесно да употребяват и „добрите“ идеологии; или идеологиите на „добрите“. А как през XXI век може да се направи нация с идеология от първата половина на XX век – и то с подкрепата на глобалистки сили – ако не с война?Това е главният философско-исторически въпрос, около който се разгръща настоящото изследване върху конкретно-исторически проблем: отношението руско-украинско в неговата историческа дълбочина.
