Легенди и истини в българската история

Историците се отнасят подозрително към легендите. За тях са фолклор, който няма научна стойност; не са документи, а народни умотворения. Върху преданията не може да се изгради сериозно изследване; легендата обаче е в преддверието на истината. Думата иде от латинското legere - чета с вътрешен смисъл онова, което е достойно да бъде прочетено. Малцина специалисти четат, повече са лаиците. Те вярват на легендите и отключват тайните на историята; понякога правят забележителни открития. Класически е случаят с Хайнрих Шлиман. Любителят археолог тръгва по следите на Омировата Илиада, която е в пространството на легендите. Разкопава Хисарлъка на малоазийския бряг и Микена на Пелопонес. Съкровището на Приам и маската на Агамемнон излизат на светло. Двете находки не са от епохата на Троянската война, но влизат в златния фонд на световната археология. Как е у нас? Отговор дава монографията Легенди и истини в българската история. Росен Тахов е публицист, литературовед и преводач. Роден е през 1959 г. в София. Завършил е българска филология и история. Работил е в Института за литература при БАН. Сега е зам. главен редактор на в. Поглед.