Демокрацията трябва непрекъснато да бъде опровержение на факта, че управляваният реално не управлява, както религията е опровержение на физиологията и на печалния факт, че човекът е смъртен. Реализмът няма място в демокрацията. В нея човек трябва да жертва живота в полза на изкуството, да се абстрахира, да затвори очи, да ослепее и оглушее, и вместо на сетивата, да вярва на ума - само тогава ще изгрее светлината, ще оживее призракът, ще победи изкуството. Модерната демокрация е чудо, което, за да се случи, се нуждае от силна вяра и фантазия. Тя е театър и лицемерие. Яни Киров е историк. Завършва Антична история във Фрайбург, Германия, с академична степен. До 2013 г. работи като научен сътрудник в Института за история и теория на правото във Франкфурт Макс Планк и като хоноруван преподавател в Гьоте Университет. Автор е на научни публикации на немски, английски и български език. През 2015 г. публикува у нас книгата Български истории. Картография на правото в България около 1900 г.
