Лозето, гроздето, виното

Лозата е библейско растение. От тогава до днес Всички народи са се опитвали да използват плода й, изпълнявайки старо заветната личба на пророк Исайа:"Садете лозя и яжте плодовете им". Твърде набожно е човечеството, щом идва дума да облажи душата си. Ако трябва да бъдем искрени, ще признаем, че същото човечество с не по-малко усърдие изпълнявало и първата част на личбата и където е намерило празно място е забучвало пръчка, копало, рязало и чакало плод, с който да заслади живота си. Гроздето е универсален плод. То се консумира прясно, сушено, консервирано, а сне много продължителна обработка от него се получава и сок, Вино, ракия. Няма друг плод в градината, който да предлага такова разнообразие в гастрономията, И не само в гастрономията. То има значителен принос в лечебната практика на много лекари от древността до днес и ако понякога е било отричано или омаловажавано, то е било преди всичко поради невежество. Ракията е сестра на виното. Няма археологически, исторически и етнографски данни от кога човечеството е започнало да пие"огнена"вода, както сме чували да я наричат индианците пред белите си братя. На нейно име може да няма бог, но нейните посестрими са далеч повече от винените божества: Турция - ракъ, Гърция - узо, Италия - грапа, Испания - сайдер... Не Всички са от грозде и затова, който дойде у нас, остава с топли спомени чак до зори. Виното е божествено питие. Не знам дали за друго питие по света има толкова богове: Египет -Озирис, Гърция -Дионисий, спорен бог и на траките, Рим - Бакхус. Прочути мъже на древността ни съветват как да се лекуваме с него, а египетската царица Клеопатра направо се е къпала Във Вино и никой не пита защо е била толкова царствена и горда, че е подлудила най-големите мъже на Римската империя. Ние пък си имаме Трифон Зарезан. Може да не е бог, но е цар, а ние обичаме царете...