"Когато взема ме в ръце и шепне ми от все сърце - животът розов е пред мен..."... пее Едит Пиаф от скъпоценната стара лента с цялата си душа и с цялото великолепие на своя глас. Пее за нещо толкова просто, но и толкова велико - за любов."Шепти ми думи за любов, през всички дни в живота нов..".... пеят песента след нея и Марлене Дитрих, и Джоузефин Бейкър, Мирей Матийо, Милва, Далида и Саша Дистел и още поне петдесет певци, свирят я Луис Армстронг, Ричард Клайдерман и Андре Рийо, в наши дни влиза в репертоара на Мадона, Дона Самър, Андреа Бочели и дори на Лейди Гага и Пласидо Доминго. "La vie en rose", "Живот в розово". За французите днес песента е нещо като алтернатива на "Марсилезата", твърдят критици. Каква е тайната на тази на вид толкова простичка песен, написана от непрофесионална авторка, авторка дори без образование? Защо се отличава от хилядите песни за любов? - Може би именно защото е плод на любов, дълбока и искрена, защото извира от сърцето? Мишел Марли проследява пътя на песента и пътя на любовта на двама млади, които не знаят, че са предопределени да станат идоли - Едит Пиаф и Ив Монтан.