Маговетри 3: Леденият рицар

"Принцеса съм била!" От думите им страшно я заболя. За да не заплаче, Маша се загледа през прозореца към блестящия под уличните лампи сняг. "Каква отвратителна дума, принцеса, трябва да се измисли нещо друго. Например коронела или пък коронеса - от корона. Или..." – Венцеса! - подсказа майка ѝ от мрака в стаята. – Точно така, венцеса от венец! Майка ѝ се отправи към тъмнеещата врата, шумолейки с дългата до пода рокля. Нещо не беше както трябва - не само в майка ѝ, но в цялата стая. Допреди миг Маша бе у дома, в кревата, с термометър под мишница и хапче под езика, а сега всичко се преобрази: въздухът се вледени, в тъмното напипа някакви космати пантофи, вратата бе изчезнала и на нейно място се бе появила плътна завеса от грубо платно, а навън вместо уличните лампи и съседните кооперации се виждаше назъбена висока стена, отвъд която се простираше пусто бяло поле с посърнали самотни елхи. – Мамо! - извика Маша и се хвърли към вратата. Направи няколко неуверени крачки, но в тъмното проехтя животински рев и момичето се втурна обратно..." Из книгата Книга трета от поредицата Маговетри от Татяна Леванова.