Малката Божана в подводния свят

Малката Божана – навсякъде все така ѝ викаха. Ама това „малката“ започна да й омръзва, даже да я ядосва. Докога ще е все така „малка“? Ами че тя вече може да върши САМА толкова много неща: да се съблича и облича, да пуска и спира телевизора, да си мие зъбките, да приготвя сок от портокали или мандарини на бабината сокоизстисквачка, да пасира картофи и да прави пюре, елегантно да подрежда за гостите чаши, чинии, салфетки. Вечер си прибираше играчките, макар че най-голямо удоволствие за нея беше да ги разхвърли из цялата стая. Познаваше всички букви, пишеше САМА името си („Божана“ – ама без това дотегливо „малката“). И английски думи знаеше, и да брои до двайсет, даже и повече! Стигаше спокойно до двайсет и девет, след което се поспираше и хитро промърморваше: „двайсет и десет“. Знаеше си Божана, че тук възрастните ще я поправят с тяхното си измислено „трийсет“. Ама защо? Щом след девет следваше десет, защо след двайсет и девет да не идва двайсет и десет. И само това ли? Наскоро дори приготви торта! Сама, съвсем сама! Който не вярва, да заповяда да хапне от нея – тя е в хладилника на баба Божана...