Малки спомени за големия Парцалев

... Беше мразовита февруарска нощ. Зъзнех край стоянката на такситата в центъра на София, срещу Народното Събрание, до Опашката на Коня, и пристъпвах от крак на крак. Минутите бавно се търкаляха, но такси така и не се появяваше. Изведнъж ме осени една шантава идея. Приближих се до стоянката и натиснах копчето за връзка с дежурния оператор. След няколко секунди се чу сънен женски глас: „Моляа­аа?!“. Аз си преправих гласа и рекох: „А бе моля ви се, прате­те ми едно такси на жълтите павета, че ми замръзна джигера! Утре няма да имам глас в театъра!!!“. Жената отсреща мигом се събуди: „Ооо, другарю Парцалев, веднага ви познах! Стойте там! Веднага ви пращам кола! До две минути ще е при вас!!!“. Мили ми читателю, ако тази случка те е заинтригувала, значи ще прочетеш ця­лото ми повествование на един дъх!