Мисля, следователно греша!

Хората сме склонни да рационализираме и да си измисляме, като се интересуваме повече от емоционалния си комфорт, отколкото от истината. Нещо повече: човешкият мозък има ограничения. Възприятията са подвластни на безброй грешки, а на паметта не може да се разчита. В книгата си „Мисленето, бързо и бавно“ Нобеловият лауреат Даниъл Канеман обобщава най-скорошното изследване в областта на когнитивната неврология, като твърди, че мисленето е подчинено по-скоро на бързината и пестеливостта, отколкото на логиката. Двоичният мозък редуцира сложните задачи до твърде опростени и подвеждащи решения и ние мислим за фактите като за постулати, вместо да ги разглеждаме просто като вероятности. В резултат мисленето ни често е ограничено до опциите или/или и е подвластно на емоциите, вместо на разума. Хората не са логични създания – те са психологични, като най-често се набляга на „психо“. В „Мисля, следователно греша!“ доктор Ранкин разглежда различните процеси, протичащи при мисленето, като ни показва как да избегнем капаните, които сами си залагаме. Кой би могъл да предположи, че когнитивната неврология би могла да е толкова забавна!