Мост през вечността

Любовта като отдаденост, без да се превръща в саможертва; любовта като носител на всеки сезон с портокалови изгреви и кехлибарени залези, слънчогледови полета и урагани. Любовта като самата себе си. Истинска. Неподправена. Издигаща се, ненаситно попиваща от дъха на небето и огнените устни на слънцето. Без опит да бъде рамкирана. Любов, която дава криле, за да можеш да се върнеш към нея, ако си се отдалечил в други търсения. Любовта като вечност, защото двама души избират тя да бъде такава.