Моята първа приказка: Малката кибритопродавачка

"Беше люта зима, валеше сняг, настъпваше тъмна вечер - последната вечер на годината. В този студ и тъмнина вървеше по улиците бедно малко момиченце. Бе облечено в стари, окъсани дрехи, които никак не топлеха. На краката си имаше обувки, но каква полза от тях? По-рано ги беше носила майка му, затова бяха много големи за него. В едно сандъче, окачено с каишка за врата му, момиченцето носеше кутии с кибрит. През целия ден никой не купи от него кибрит, никой не му даде нито пара. Треперещо от студ и глад, бедното дете вървеше бавно. Жално му беше на човек да го гледа." Из книгатаКнижка от поредицата Моята първа приказка на издателство Пан.