С идеята да състави кулинарна книга на българското село Рори Милър пътува и на Северозапад, и на Югоизток. И по-скоро от любопитство, отколкото от чревоугодие, се пристрастява да готви старовремски манджи с бабите в села, които ги няма на картата.Покрай храната в полезрението му влизат и нравите, и отношенията между поколенията, и битът.Макар самият той да е екологично съзнателен и да мрази агресията, реалността на село го прави свидетел и участник в процеса на превръщането на кокошка и овца в част от трапезата. Какво друго вижда авторът, американец по произход, в затънтените дебри наред със забравените старци и опустелите къщи? Площади с гордо стърчащи съветски паметници, читалища с празни салони, пердета с мъниста против мухите, градини с уродливи джуджета и остатъци от недоубит социализъм, жив и при пазарната икономика. Което е неподправена социология, демография и вярно усетена народопсихология. Още от първите страници на книгата те стават даже по-интересни от гастрономическите приключения.Авторът не ни спестява онова, за което не говорим у нас от свян и евфемизъм.Милена Димитрова (журналист, редактор на „На око“)
