НАЙ-СТРАШНИТЕ БЪЛГАРСКИ ПРИКАЗКИ - страхотии–ужасии

Трудно е да се определи кога и при какви обстоятелства възникват историите, които се предават от уста на уста, и стават част от фолклора на даден народ. Сигурното обаче е, че са сътворени от хора с богато въображение, любопитни към различните явления в природата и живота. Неизмеримо е богатството на съкровищницата от български народни приказки. Някои от тях четем и разказваме често, други сме позабравили, а има и такива, които чуваме за първи път. Случва се да срещнем и различни варианти на една и съща приказка, което още веднъж доказва многообразието на българското приказно имане. Човекът винаги се е страхувал от необяснимото и невидимото, от свръхестественото и непостижимото за здравия му разум. Легендите и преданията за свирепи зверове, изскачащи от гробовете мъртъвци, кръвожадни чудовища и освирепели люде се раждат именно от човешките страхове. Сред народните приказки страшните винаги са имали специално място. Те отразяват вярванията, страховете и страхопочитанието на древния ни народ. Приказките за човекоядци, таласъми, духове, мъртъвци и ужасяващи странници винаги са се разказвали и ще се разказват. Те нямат за цел да не дадат на децата, които ги слушат, да заспят. Идеята им е да покажат на малките, че на света има и страхотии, и ужасии, и лошотии. Какви са те, защо съществуват, откъде идват, кой ги прави?… На всички тези въпроси отговарят страшните приказки. Най-хубавото е, че както всяка народна приказка и страшните имат своя хубав край и мъдра поука. Доброто винаги побеждава Злото, а Храбростта винаги надвива Страха. С повечето страшни приказки, включени в сборника, читателите ще се запознаят за първи път, на други ще видят по-различен вариант, а за някои ще се сетят, че са ги чели, чак когато затворят и последната страница.