Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се несъзнателно 60 години назад... Боже, колко е хубав тука земният свят! Искам тук да си бъда... Не искам някакъв друг... Ще се опитам... Ще пея... Още... Но само тук. И докога?... Докогато... Самият аз не знам... Просто не ми се тръгва - никак! - още за там. Десетина години... Стават и чудеса... Ще си подстрижа брадата... И ще си пусна коса... Никакви стари песни, изпяти по навик стар. Просто излизам на сцената с чисто нов репертоар. Недялко Йорданов
