Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. Рисунки на Кольо Карамфилов, правени на коляно, в дома на Елин или в ъгъла на някой бар. Трапчинки безразсъдство, по-силни от смъртта. Към вас, които за пръв път ще прочетете стихотворение от Елин Рахнев - позволете ни да ви кажем, че съществувате. Позволете ни да ви разтворим в неговите метафори, блусове и канели. През 1992 г. с дебютната си стихосбирка Съществувам Елин Рахнев печели първа награда на конкурса за поезия Веселин Ханчев, а през 1999 г. за стихосбирката Октомври печели наградата Иван Николов. Елин Рахнев има две награди Икар за драматургия - за пиесите Боб (1999) и Фенове (2003). През 2011 г. печели и Аскеер за текста на пиесата Тест.
