Френската писателка Симон дьо Бовоар (1908 - 1986) е автор на 8 романа и сборници с разкази, както и на 7 философски и политически есета. Пет от романите ѝ са издадени от ИК Колибри, сред които неоспоримият ѝ шедьовър Мандарините, получил наградата Гонкур за 1954 г., както и капиталният ѝ философски труд Вторият пол, поставил основите на европейския феминизъм. Бовоар завършва философия в Сорбоната заедно с Жан-Пол Сартр, с когото впоследствие заживява в свободен съюз. В ранната си младост бъдещата писателка поддържа романтична връзка с приятелката си Елизабет Лакоен (Заза), трагично завършила със смъртта на Елизабет, поразена от вирусен енцефалит. Тази своя връзка Симон дьо Бовоар описва в краткия си автобиографичен роман Неразделните. Написан през 1954 г., романът чака своята среща с читателя близо седемдесет години и вижда бял свят благодарение на приемната дъщеря на писателката Силви Льо Бон дьо Бовоар. Авторката го смята за прекалено личен, за да бъде публикуван приживе. Това е романизираната история на пламенното приятелство между Силви (Симон) и Андре (Заза) и на борбата им за правото на избор в живота и любовта в задушаващата атмосфера на общество, закостеняло в отживели времето си правила и условности. Това е борба срещу консервативните социални ценности, борба за равенство между половете и срещу вкореняваните от детството сексистки предразсъдъци. В известен смисъл Неразделните е ключ към цялостното творчество на голямата френска писателка. И никак не е чудно, че с публикуването си през 2020 година веднага се превръща в световно литературно събитие.
