"Неволите на истинския полицай" е започнат в края на 80-те години и писан до смъртта на автора. Както и "2666", това е незавършен, но не и непълен роман, тъй като за автора е важно не да го завърши, а да го развива непрекъснато. Това е най-добрият Роберто Боланьо заради творческото въображение, заради идентифицирането му с неудачниците, заради неговата етика, която не се нуждае от етични принципи, заради проникновения прочит на близките му автори, заради радикалната независимост, заради това, че предлага модерен роман, който не ни лишава от удоволствието да следим интригата, заради един космополитизъм, изразяващ начин на мислене и на живот, заради щастливото и отчаяно отдаване на творчеството. Световно известният белетрист и поет Роберто Боланьо (1953 - 2003) е сред латиноамериканските писатели, без които съвременната литература не би била такава, каквато е. Публикува сборника с есета "В скоби", сборниците с разкази "Телефонни разговори", "Курви убийци" и "Непоносимият гаучо", както и романите "Отдалечената звезда", "Амулет", "Мосьо Пен", "Чилийско ноктюрно", "Антверпен", "Лумпенско романче", "Свирепите детективи" (за който е награден с "Ералде" и "Ромуло Гайегос") и "2666", получил многобройни отличия. Посмъртно са издадени "Тайната на злото" и "Непознатият университет".