Изданието включва двете основни произведения на ранния Ролан Барт - Нулева степен на почерка и Митологии, като между двата текста съществува дълбоко родство. Литературата, предмет на Нулева степен на почерка, и масовата култура, анализирана в Митологии, интересуват Барт преди всичко като емблеми. Литературата е репрезентация - на света, на човека, на определен светоглед, както и на самата себе си. Авторът обръща гръб на съдържателната ѝ страна. По същия начин масовата култура е разглеждана като мит, но не в класическия смисъл на думата - разказ, легенда, а като образ, изграден от един вторичен език. Самият Барт подчертава връзката между двете си творби, когато в Митологии определя Нулева степен като митология на литературния език. По думите на Стоян Атанасов Нулева степен на почерка скицира своеобразна феноменология на френската литература от XVII век насам. Барт изоставя Аристотеловата двойка форма / съдържание и на нейно място полага двойката литература / история. В почерците на писателите натуралисти (Мопасан, Зола) и някои техни последователи от XX в. Барт съзира известна кичозност, доколкото свръхобработената форма има претенциите да разкрива непосредствено действителността. На фона на тези радикални писателски практики амбициите за новаторство на автори като Андре Бретон, Жан-Пол Сартр остават без покритие. Последната разновидност на литературния почерк Барт нарича нулева степен на почерка, термин, заимстван от датския лингвист Вито Брьондал, но обозначаващ тук метафорично отсъствието на патос в стила на писатели като Албер Камю и Самуел Бекет. Митологии на Барт са един от първите семиологични текстове с приложен характер. Макар да са загубили част от своята актуалност, съвременният анализатор на масовата култура ще намери в тях фигури и явления, които имат своите превъплъщения и днес. Седемте реторични похвата на мита, разгледани в Митът днес, са ценен ключ за разбирането на не едно съвременно явление - предизборни кампании, спортни и медийни звезди, съдебни процеси, форми на суеверие.
