Нящу

Понякога, да се надяваме, само понякога се случва съвсем мили родители да имат деца чудовища. Г-н и г-жа Мекушави са толкова благовъзпитани, колкото подсказва и името им. И двамата обожават БИБЛИОТЕКИТЕ, защото са тихи като тях. И олеле, колкото тихи и кротки да са родителите, толкова шумна и вироглава е дъщеря им.От мига, в който се ражда, Мъртъл си е същински КОШМАР. Неслучайно първата ѝ дума е ОЩЕ. А при такива мекушави родители, каквото и да поиска нашата героиня, го получава. Мъртъл расте ли, расте, докато родителите ѝ изпълняват незабавно ВСИЧКИ прищевки с тайната надежда, че дъщеря им просто „минава през някаква фаза“. Но тази „фаза“ сякаш не свършва и ВСИЧКО никога, ама никога сякаш не стига.Време е само за още едно…