Трите свързани помежду си новели, от които е съставено емблематичното за края на миналия век (книгата излиза през 1986 г.) произведение на модерния класик на американската литература Пол Остър, се движат по ръба на жанровете, а някои критици дори ги причисляват към детективския. И трите хронологично проследяват постепенния разпад на главния герой. Детективът в тях неизменно е обладан от фикс идея, в резултат на която се пропуква целият му досегашен живот. В единия случай това е криминален писател, който се заема с разследване, във втората новела е детектив, който следи писател, а в третата става дума за писател, който се опитва да открие приятел от детинството, тъй като онзи го е направил изпълнител на литературното му завещание. Произведението на Остър е до такава степен многопластово, че всъщност става достъпно за читатели с всякакви интереси и всякакъв културен багаж. Дали това е металитература (или мета - криминале)? Или просто навлязъл прекалено надълбоко в литературата автор си играе с детективския жанр? И двете. И все пак Нюйоркска трилогия е неотменна част от криминалния жанр, просто качеството на творбата е толкова високо, че литературната критика и до ден-днешен не спира да се занимава с нея и да задава въпроси, наричайки я детективски истории за детективски истории, странна хумористична интерпретация на криминалния роман, меко криминале (за разлика от твърдия или черен криминален роман на Чандлър и Хамет), малки стъклени пъзели, хибрид между детективския и новия роман. Пак според критиците това причислява Остър към постмодернистите, защото бил повлиян от класическото литературно течение на американския постмодернизъм през шейсетте и седемдесетте години на миналия век. Но независимо къде класифицират произведението критиците, то си остава едно от великите четива на последното столетие.
