Объркани в свободата

Привидно тези две сюжетни линии изглеждат несъвместими. Това, което ги обединява в романа, е проблемът за свободата, за величието на човешката свобода, която до голяма степен осмисля живота ни. Аз наистина вярвам, най-наивно продължавам да вярвам, че съвършенството, ако то е постижимо, може да се сравни и да се опише единствено с абсолютната свобода. Възможно ли е в затвора, в затвора на високите стени, на решетките, на ключалките и на принудата – питам се и до днес аз, – дори в затвора на нашите страсти, желания, надежди и илюзии, човек да изпита усещане за съвършенство и за неизмерима свобода? Из „Объркани в свободата“ Големият романист Владимир Зарев отново ни поднася четиво с пределна актуалност: Пандемията е нахлула мощно в битието на хаотично живеещите му герои. Отново ще намерим познати от предишните му романи на съвременна тема мотиви: за развращаващата сила на натрупаното набързо богатство, за емоционалната нестабилност на героя-интелигент. Но в романа има и един втори план. И точно той – ръкописът на оставащ неизвестен автор, дава стабилността и пластическата сила на цялото повествование. Спиритуалната извисеност на исихастите, техните духовни дирения хвърлят своя отблясък и върху живота на съвременните хора. Проф. Михаил Неделчев